Malala logo

Полезни съвети и идеи как да помогнем в обучението на невербалните деца

Image

Преподаване на невербално дете със специални нужди изисква търпение, добри умения за наблюдение и готовност за сътрудничество на всички страни, които участват в процеса – родители, учители, терапевти и др. Това е уникално умение, което отнема време, за да се създаде и усъвършенства нещо научено, но желанието за обучение на  тези деца е най-важният фактор.

Ето как би могло да изглежда едно адекватно обучение в тази област в няколко стъпки:

1. Наблюдавайте детето. Тъй като то е невербално, като обучаващ, на първо място е добре да съберете достатъчно наблюдения за поведението на детето. С течение на времето, вие ще опознаете неговия темперамент и ще разберете езика на тялото му.

·        Неговите типични движения могат да бъдат резки или силни, което би могло да се тълкува неправилно като "ядосано дете".
 

·        Внимавайте за тревожност у детето - много деца с увреждания също са загрижени и се страхуват от критика.


 2. Сътрудничеството с родителите или настойниците на детето е труден етап, тъй като те понякога са склонни да дадат малко информация за специалните нужди на тяхното дете. Родителят може да има притеснения, дори да се срамува или все още да не може да признае и пред себе си за специфичното поведение на своето дете. Ако детето е агресивно напромер, родителите често не искат да разкажат на обучаващите го за този проблем. Въпреки това, изграждането на взаимоотношения с родител или настойник е от полза, тъй като и двете страни могат да работят за една и съща цел и постигане на положителни резултати.

·        Бъдете много внимателни, ако родител описва едно дете като "манипулативно." Това може да означава, че детегледачката, бабата и дядото или друг ангажиран с отглеждането на детето се държат деструктивно към него.

 

3. При обучението:

·         използвайте стратегии за преподаване като имате предвид стиловете на учене на отделните деца, адаптирайте учебното съдържание съобразно индивидуалните особености на децата.

·         планирайте предварително и пълноценно използвайте материалите и средствата за преподаване.

·         стимулирайте, мотивирайте и поощрявайте

·         следвайте принципа „от простото към сложното“, „от познатото към непознатото“

·         покажете, че се съобразявате с индивидуалните особености на децата

·         важно е детето да усеща винаги, че му вярвате и че го приемате такова, каквото е

·         като помощни средства използвайте тактилни материали, визуални ефекти, а също и алтернативни подходи за общуване.

4. Създаването на постоянство и рутина в обучението е добра практика, която помага на детето:

·         Да знае какво да очаква – „изненади“ не са полезни в тази среда.

·         Бъдете търпеливи по отношение на прогрес и разбиране. Никога не забравяйте колко трудно би било човек да не бъде в състояние да говори или да изрази своите чувства, идеи и разсъждения.

 

5.Съсредоточете се върху разработването на комуникационни умения. Може да не е възможно за детето да говори все още, но това не означава, че то няма да бъде в състояние да комуникира. Акцентирайте върху обучението на детето да изрази основни нужди и след това преминете към по-напредналите. Ето някои методи, които детето може да е в състояние да използва:

·         системa за комуникиране чрез обмен на картини (PECS) в помощ на невербални деца да общуват с околните

·         бебшки знаци (които по-късно може да се превърнат в по-развит жестомимичен език)

 

6. Почитайте всички форми на комуникация (дори и поведение). Падането на пода означава нещо. Плачът означава нещо. Работейки с детето и опитвайки се  да разберете от какво има нужда, ще го насърчите  да общува с вас. Веднъж разберат ли, че ги слушате, те ще започнат все повече да се откриват пред вас. Ето някои полезни фрази:

·         "Изглеждаш уплашен, ти се намръщи. Нещо не е наред ли?"

·         "Имаш ли нужда от почивка?"

·         "Можеш ли да ми покажеш какво искаш?"

·         "Знам, че е трудно да се опитваш да говориш. На мен също ми е трудно . Аз все още не разбирам, но за мен е важно това, което искаш да кажеш."

 

7. Внимателно насърчавайте реч, ако детето започва да се научава да я използва. Например, ако детето сочи към един банан, задръжте го и нека да каже "банан". Поощрявайте  детето да го прави. Ако то не може, опитайте да го насърчите да каже  "Б" или "ба". Оставете го да се опита, и след това му го дайте

·         Ако детето не може да го направи, или няма желание, не се отказвайте. Можете да опитате отново по-късно.

·        Хвалете усилията му, успешни или не.

 

8. Да приемем, че всички повтарящи се необичайни движения са важни за някои деца със специфични нужди, както и  да стимулират сетивата си чрез повтарящи се действия или друго поведение. Това може да им помогне да се успокоят, да изразят своите емоции, да се справят с трудност или да поддържат чувство за благополучие.

·         Важно е да се знае, че  самостимулиращото поведение  може да е единствения начин детето да може да  направи нещо.

·        Понякога тези действия ще ви дадат представа за това как се чувства детето.

·        Никога не им правете остра забележка за това и не се опитвайте да го спрете „насилствено“.

 

9. Отговаряйте състрадателно на поведението на детето. Деца със специални нужди могат както да изстрадат силно чувството на неудовлетвореност, така и да се въодушевят  и превъзбудят от одобрение. Чрез използване на различни стратегии за успокоение се опитайте да разберете какъв е проблемът.

·         Монолог

·         Десерт

·         Дишане дълбоко

·         Преброяване до 5-10

·         Говорене за проблема (валидиране на чувствата)

 

10.Не допускайте  други хора да тормозят детето. Невербалните деца могат да бъдат обект на подигравки. Вие трябва да бъдете модел на почтително поведение като обучаващ/терапевт, намесете се решително, ако се е стигнало до там, някой да тормози детето.
 

·         Не насилвайте детето да си взаимодейства с други деца. Да няма приятели, може да е за предпочитане, вместо да приема за приятели онези, които си позволяват да го тормозят, докато вие не ги наблюдавате.

·        Оставете го да направи само своя избор за приятелства.

 

11. Говорете с детето деликатно за неговото увреждане. То вероятно вече знае, че по някакъв начин е различно, но не може да разбере защо. Обяснявайте, че всичко това не трябва да го притеснява, насърчавайте го да търси помощта, която други като вас искат да му окажат.

 

12. В работата си със специалните деца преди всичко се забавлявайте. Не забравяйте, че работите ЗА децата, а не СРЕЩУ тях. Бъдете им съюзник, насърчавайте техните умения и независимост, и се наслаждавайте на времето си прекарано заедно с тах.